Автомобилен форум - Пазарджик

С какво е известна буквата "М"? За някои това е средата на немската азбука.За други-средата на BMW,"сърцето" на BMW,"моторът" на BMW. За още "по-напредналите с материала" това е един адрес. Мюнхенски адрес, който е съвсем близо до основния завод Пройсенщрасе, там където се раждат онези двигатели, които в съзнанието на всеки автомобилен маниак се свързват не просто с BMW, а и със спортните двигатели на баварците. Двигателите на които с големи букви пише M POWER.
Историите разказващи за легендарни неща, се наричат легенди.Такава една легенда е историята на Motorsport Gmbh - поделението на баварския концерн, създадено през 1972 г. като чисто спортен отдел, който да се занимава със състезателните автомобили на марката. Постепенно синьо-виолетово-червената маркова ивица на отдела се превръща в обичайна гледка по състезателните писти и техните подиуми, привличайки вниманието на автомобилните ентусиасти.
„Спортът винаги е бил движеща сила за BMW и докато компанията върви нагоре в бизнеса, съвсем очевидно е да съсредоточим усилията си в моторния спорт" са думите, изречени през 1972 г. от Робърт А. Луц, бивш шеф на продажбите в BMW AG, по случай създаването на най-новото подразделение на концерна - BMW Motorsport GmbH. Днес компанията е позната като BMW М и едва ли има някой, който да не знае за продуктите й.
В началото на 70-те години на миналия век започва нова ера за баварците. Бордът на директорите под ръководството на Еберхард Куйнхайм извежда компанията на самия връх на автомобилната промишленост. Едно от средствата за реализирането е създаването на собствено спортно поделение.
Букваичката "М"лека-полека започва да придобива конкретно и респектиращо значение в главите и представите на много хора,но автомобилите с това още неродено означение все още си остават бутикови, а нерядко и уникални изделия,изработени по поръчка и осъдени на съществуване в точно определени и строго изолирани гаражи.
От средата на 60-те години BMW взема участие във Формула 2. Единствената гаранция за успеха на тимовете, състезаващи се във формулата, е баварският агрегат. Проблемът пред компанията е, че тя успява да поеме само част от целия процес по създаването на състезателен автомобил (двигателя), а по-голямата част от болидите се подготвят и продават от тунинг-фирми. Именно за разрешаването на този проблем на 1 май 1972 г. се появява BMW Motorsport GmbH - създаден, за да твори състезателни коли. Начело на новата фирма в рамките на баварския концерн застава бившият фирмен пилот на Порше и бивш мениджър на състезателната програма на „Форд" - Йохан Нийрпаш. В началото екипът му се състои от едва 35 ентусиасти, но в редиците бързо идват голяма група пистови пилоти, решени да оставят своя отпечатък в историята на BMW Моторспорт. Това са: Ханс-Йоаким Щук, Крис Амон, Тоине Хеземанс и Дитер Куистер. Рали пилотите, наети от компанията, са Бьорн Валдегаард и Аким Вармболд, а като състезател на фирмата се подвизава Жан Тод.
След няколко месеца новата компания се нанася в собствена сграда, като цялото производство е съсредоточено в завода на BMW в Мюнхен. Активната спортна кариера на Моторспорт GmbH стартира през 1973 г. с BMW 2002, което тежи едва 950 кг, задвижвано от 4-цилиндров мотор, развиващ максимална мощност от 240 к.с.
По-впечатляващият от него е моделът, който носи обозначението 3.0 CSL. CS - серийно купе, докато L - суперниското тегло на колата (1092 кг). Под предния капак на купето са скрити 360 коня, 6-цилиндров, 3340-кубиков двигател. За времето си 3,0 CSL е може би най-доброто, което автомобилната промишленост може да предложи не само на пистата. В периода 1973-1979 г. пилотите на BMW Motorsport печелят европейския шампионат 6 пъти. Освен впечатляващия цветови дизайн на купето, CSL предлага и куп технически новости: за пръв път баварците монтират 6-цилиндров редови двигател, моделът от 1974 г. е с инсталирана антиблокираща спирачна система (ABS)! В края на своя жизнен път, в ерата на турботата, CSL достига впечатляваща мощност от 800 к.с. С развитието на тунинг-автомобилите на BMW Моторспорт, успоредно продължава усъвършенстването и на двигателите за Формула 2. Баварците предоставят на Марч 50 броя от 2-литровите агрегати, като с тях екипът печели 11 от общо 16 състезания. Зад волана на Марч, под чийто капаци се крият кончетата на BMW, Жан-Пиер Жариер печели Европейския Формула 2 шампионат през 1973 г. Той поставя началото на тоталната доминация в двулитровата категория на баварския производител в продължение на 9 години: Патрик Депайлер (1974), Бруно Джакомпели (1978), Марк Сурер (1979), Корадо Фаби (1982).
В средата на 70-те години Motorsport GmbH насочва фокуса на вниманието си към другата страна на Атлантика. Компанията концентрира вниманието си към участието си в американските IMSA-серии, търсейки правилния път да представи абревиатурата „BMW" на американския пазар. До края на 1975 г. броят на американците, които вече знаят какво означава "Bavarian Motor Works", се увеличава многократно, и то с основание - BMW печели шампионата на производителите в сериите IMSA. Заедно с развитието си на спортните модели, БМВ започва и работа по „горещите" шосейни автомобили, чийто дебют датира от втората половина на 70-те години. Началото се поставя през 1974 г. с появата на обозначението М5 превърнало се в легенда в наши дни. Пазарният дебют на уличните спортисти на BMW Motorsport е ограничен в съвсем малки количества, но целта на баварците не е да завладяват пазар, а по-скоро да погъделичкат БМВ ентусиастите, както и да подготвят почвата за бъдещите си намерения.
През 1978 г. е създаден автомобилът М1. Това е първата състезателна кола, която не е направена на базата на вече съществуващ модел.
BMW осигурява техническите компоненти, докато Ламборгини (по-късно Баур) конструира шасито. Йохен Ниирпаш се свързва с Бърни Екълстън и Макс Мозли, създавайки т.нар. ПроКар серии, в чиято основа стои именно М1. Изискването от минимум 400 произведени коли за хомологизиране на колата в моторния спорт принуждава баварците да изкарат и „улична" версия на ултраниския (1,14 м височина) М1. Цената на мощния 277 к.с. сериен болид през 1978 г. е точно 100 000 DM. Година по-късно той е обявен за най-бързата кола в Германия с максималната си скорост от 264,7 км/ч. Състезателната ПроКар е много по-мощна и разчита на 470 к.с. и над 300 км/ч. С такъв болид Ники Лауда, по това време двукратен световен шампион във Формула 1, не оставя никакви шансове за конкурентите си, взимайки три от 8-те състезания в сериите ПроКар през 1979 г., достатъчни му за титлата.
Едва 7 години от създаването на подразделението и безброй успехи зад гърба си, БМВ Моторспорт GmbH отваря нова страница в история си - Формула 1. През 1980г. Йохен Ниирпаш напуска компанията, заместен от Дитер Щапер. За технически директор е назначен Пол Роше, който е главният „виновник" за съвсем логичната стъпка в развитието на БМВ М. През април 1980 г. Моторспорт GmbH вече има възможност за разработването на двигател за Формула 1. Екип инженери начело с Пол Роше започва работа върху 4-цилиндров, 1.5-литров стандартен агрегат, който в завършен вид постига мощност от 800 к.с.! Тайната - 16-клапанова технология и турбокомпресор. Започва ерата на турбоболидите във Ф1, а БМВ е неразделена част от нея. През 1982 г. тимът на Брабам влиза в сезона с баварски двигатели.
От самото начало този турбо мотор доказва абсолютното си превъзходство и след само 630 дни (1983 г.) бразилецът Нелсън Пикет печели световната титла с Брабам БМВ. До 1987 г. в колекцията на БМВ влизат още 9 Гранд При триумфа. Освен Брабам, двигатели БМВ използват и екипите на Ероуз (1984-1986), ATS (1983-1984), Лижие (1987). Последният триумф на турбодвигателя носи Герхард Бергер в Гранд При на Мексико за екипа на Бенетон. Година по-късно списанието „Road and Track" демонстрира мощта на Бенетон В186 с Тео Фаби зад волана. Ускорението от 0 до 100 мили/ч (160 км/ч) е за 4,6 секунди.
Пол Роше е убеден, че този 4-цилиндров агрегат е в състояние да развие много по-голяма мощност, изказвайки следните думи които стават легендарни в наши дни: „Мощноста най-вероятно бе около 1400 к.с., но ние не знаехме точното число, защото динамометърът не можеше да измери повече от 1280 к.с". След покоряването на всички върхове в Формула 1, BMW Motorsport GmbH се оттегля, оставяйки останалите фирми да се трудят усилено върху подобряване на постиженията им, и насочва погледа си към туринг - шампионатите.
През 1986 г. се появява компактният двуврат М3. Границата за хомологация е от 5000 коли годишно и те не са никаквъв проблем за М-тройката. В следващите 5 години безспорният лидер на пистата е БМВ М3, който печели световната титла за шампионата за туристически автомобили, европейската титла и е двукратен шампион в немския DTM шампионат. Второто поколение на тройката е още по-успешно. Читателите на „Спорт Ауто" връчват наградата „Кола на годината" два пъти поред. „Ауто плюс" стига по-далеч, обявявайки М3 за „Автомобил на века".
Междувременно обаче на 01.08.1993 г. Motorsport GmbH се разраства и бива преименувана на М GmbH - фирма във фирмата, която освен с производството на непрофесионални спортни автомобили (BMW M Fahrzeuge), вече се занимава и с обучение в изкуството за тяхно управление (BMW FahrerTraining), както и с изпълнение на всички възможни прищевки на клиентите по отношение на индивидуалното изпълнение на тяхното БМВ, които излизат извън рамките на серийното производство (BMW Individual). Голямата част от 450-те сътрудници на М GmbH обаче и днес работят в М Fahrzeuge,създавайки автомобили, които излъчват страст и действат като наркотик.
През 1996г. BMW Motorsport GmbH е първият автопроизводител, който предлага сериен модел със секвенциална скоростна кутия (SMG). Базирана на конвенционалната трансмисия, при смяна на скоростите SMG активира съединителя електрохидравлично. Оттук нататък шофьорите на М3 вече забравят педала на съединителя и само ръчкат скоростния лост. През същата година друг двигател на баварците, обозначен с M Power , постига невероятен успех:
Става въпрос за изненадата криеща се под капака на McLaren F1, а именно 6-литров, 12-цилиндров агрегат, производство на баварската компания, донесъл победата в прословутата 24-часова надпревара. Четириклапанна технология, титаниев колянов вал и алуминиев съединител помагат на 12-цилиндровото чудо да постигне мощност от 627 к.с. А този шосеен болид и до сега е известен, като автомобилът на автомобилите, задържайки титлата най-бърз сериен супер кар в света почти 10 години! През 1999 г. БМВ грабва и най-големия успех с този двигател - с фирмения БМВ V12 LMR победата от Льо Ман отново отива в Мюнхен.
За 30 годишния си юбилей BMW Motorsport GmbH представи на клиентите си новото поколение CSL - Е46 М3. BMW Motorsport GmbH не спира да въври напред. Последната гордост на марката е излизането на новото BMW M5 с 5.0литров V10 двигател и мощност от 507к.с., като продължава традицията от 1 литър обем да се извличат не по-малко от 100к.с. и двигателят да бъде изцяло атмосферен! Наскоро този двигател се появи и в новата 6-та серия, след това бе обявен и за най добър двигател в света за 2006-та.
Няма защо да споменаваме, че технологии като VANOS са се родили именно в тази атмосфера .Съвършенството на технологиите, "пришпорвано" от съзнанието ,че на света съществуват хора,които ще го разберат и оценят, винаги е била движещата сила на достойни за уважение предприятия като М GmbH. Историята продължава.И легендата няма да изчезне,докато съществува в главите на хората,които искат да притежават АВТОМОБИЛИ.

М-моделите Год.на произв. Мощност Макс.скорост 0-100 км/ч
М1 1978-1981 - 277к.с. - 262км/ч - 5,6
М5 Е28 1984-1987 - 286к.с. - 245км/ч - 6,5
М635CSi 1984-1989 - 286к.с. - 255км/ч - 6,4
М3 Е30 1986-1990 - 195-215к.с. - 230км/ч - 6,9
М3 Evo 1 1988 - 220к.с. - 240км/ч - 6,7
М5 Е34/3,6 1988-1992 - 315к.с. - 250км/ч - 6,3
М5 Е34/3,8 1992-1995 - 340к.с. - 250км/ч - 5,9
М3 Evo 2 1990 - 238к.с. - 248км/ч - 6,5
М3 Е36/3,0 1991-1995 - 286к.с. - 250км/ч - 6,0
М3 Е36/3,2 1995-2000 - 321к.с. - 250км/ч - 5,5
М roadster 1997 - 321к.с. - 250км/ч - 5,4
M coupe 1998 - 321к.с. - 250км/ч - 5,4
М5 Е39 1998 - 400к.с. - 250км/ч - 5,3 М3 Е46
М3 Е46 CSL
М5 Е60
Z4 M

Страшна статия колега
а за М

Не се сдържах като видях темата ето малко инфо и от мен колеги.

История на марката
През 1913г. Карл Рапп основава в околностите на Мюнхен Rapp-Motoren Werke - фабрика за производство на велосипеди. Едновременно с това той започва и работа върху двигател за нуждата на авиацията. Най-големия проблем обаче, който измъчва Рапп, са вибрациите на двигателя и той започва с производството на малки самолети с двигател на Austro-Daimler като за целта купува лиценза.
7 март 1916 г. – на тази дата новосъздадената компания Bayerischen Flugzeugwerke е била записана в списъка при останалите компании. Година по-късно името е било сменено на Bayerischen Motoren-Werk. Основатели са Карл Рап и Густав Ото, чийто баша е създателят на четиритактовия двигател. Фирмата потръгнала добре, израстнала доста бързо и скоро можела да си изгради едно голямо заводско хале точно до мюнхенското летище Oberwiesenfeld. През 1917 г. малката компания е купена от австрийския инженер Franz-Jozef Popp, който я преименува в Bayerische Motoren Werke (BMW), което име фирмата носи и до наши дни. През същата година главния инженер на фирмата Макс Фриц проектира първия самолетен двигател със шест цилиндъра, водно охлаждане, тип ІІІа и със щампата на BMW. През 1918 г. бипланът на фирмата се издига на 5000 метра за 29 минути, което е абсолютен рекорд за времето си и това предопределя фирмената политика. Започват да произвеждат самолети.
През 1919 г. Франц Зено Димер поставил първия световен рекорд на БМВ за достигната височина - 9670 метра. Двигателя на самолета бил БМВ IV. А през 1927 г. Франц Дзено Димер поставя нов световен рекорд - издига се на височина 9760 метра със самолет проектиран от Фокер новия двигател на BMW Type ІV.
До 1918 г. в завода били произвеждани мотори само за военните самолети. Само че за жалост този разтеж на компанията не можал да се задържи доста дълго - след Първата Световна война, Версайския договор лишава немските компании от възможността да произвеждат самолети и агрегати за тях. BMW започват да произвеждат пневматични спирачки за локомотиви и вагони. Компанията била в криза и трябвало да се ориентира в друга посока – двигатели за камиони и лодки. Компанията избягнала фалита. Но печалбата не е достатъчна и направили двуцилиндровия двигател – боксер за мотори, който излезнал на пазара през 1920 г. Първият мотор, R32, чийто проект бил завършен през 1922, бил сензацията на берлинския салон през 1923 г.
В автомобилния бизнес БМВ влиза през 1927 г. Фирмата е купила завода за коли в Ейзенах (Германия), където е произвеждала единствено модела Dixi 3/15 и то по лиценз на Аустин (Роувър). BMW доразвили този модел и от 1929 г. го предлагали с различни каросерии. Въпреки световната икономическа криза този модел успял да постигне голям успех. Първата собствена разработка на компанията била версията – 3/20, правена в заводите в Ейзенах. 3-ката била за данъчната категория на автомобила , а 20 – за мощността. 800-кубиковият двигател все още бил от Аустин 7. В периода от 1932 до 1934 г. от този модел били произведени общо 7215 бройки.
През 1933 г. била създадена и “майката“ на всички БМВ-та – 303 . Автомобилът бил задвижван от 1,2-литров шестцилиндров мотор . Този шестцилиндров мотор и формата на решетката с двата бъбрека отпред оттогава досега са си символи, с които марката се гордее. През същата година БМВ вече участвала и в моторните спортове. И това не било безуспешно начинание. Шофьорите на БМВ – Ернст Хене, Лудвиг Краус, Жозеф МауерMайер и Пепи Стелцър се състезавали на 15-тото национално шестдневно състезание в Уелс и успели да грабнат трофея и да си го занесат в Германия. И през 1934-1935 г. победите били за отбора на БМВ. Строителството с олекотени материали разрешавало развиване на по-високи скорости. Така за първи път БМВ 315/1 с олекотена алуминиева каросерия достигнало 120 км/ч. Заедно с модела 319/1 в периода 1931-1936 г. БМВ взели почти всички титли.

Модела 3/15 донесъл на отбора една от най-важните титли – 2000 км-то състезание на Германия – 1934 г.
БМВ 328 си отпразнувал супер премиера - Ернст Хене карал този автомобил на състезание на Нюрбургринг и грабнал купата за най-бърз сериен автомобил (снабден с 2-литров двигател). Модела имал и други изяви! В периода от 1936 до 1940 г. този автомобил се е отличил на обшо 130 състезания! Общо от него са произведени 464 бройки и тази изящна линия, която този модел има, до ден днешен е радост за окото на феновете на спортните автомобили.